Вход
Top posters
birdy. | ||||
smile. | ||||
V. | ||||
mako. | ||||
Casper. | ||||
chockypedia | ||||
MeLoco | ||||
Младата романтичка. | ||||
PADDYWHACK. | ||||
V.i.V.. |
Latest topics
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост Нула
Най-много потребители онлайн: 22, на Вто Юни 02, 2020 7:04 am
Гласуване [август]
{ reveries } :: Fun :: Литературен клуб
Страница 1 от 1
Изберете книга за месец август -
Гласуване [август]
Малки богове, Тери Пратчет
Брута е Избрания. Към него се обръща Бог, макар и временно във формата на костенурка.
Брута е простовато момче, но иска да събори една огромна и корумпирана църква, да предотврати ужасна свещена война, иска мир, справедливост и братска обич. Иска Инквизицията да спре да го измъчва сега, моля ви...
Но най-вече това, което наистина иска, повече от всичко останало, е неговия Бог да Си Избере Някой Друг...
Сто години самота, Габриел Гарсия Маркес
Стогодишната история на един род.
Градът Макондо е основан от Хосе-Аркадио Буендия, бягащ от самотата на убития от него Пруденсио Агилар. От патриархално-идиличното самоуправление Макондо преминава последователно през хватката на официалната власт, робството на гринговците от банановата компания, чумата-безсънница, неуписуемото плодородие, почти петгодишния непрестанен дъжд, безмислените войни, масовите разстрели и пророкуваната разруха.
Именно разрухата на самотата е главният герой на този роман, събрал всички библейски страсти и човешки неволи върху пищната, тайнствена и вулканична земя на латиноамериканската действителност.
Гробище за домашни любимци, Стивън Кинг
Понякога е по-добре да си мъртъв...
Когато семейство Крийд се премества да живеe в красива стара къща в провинциален Мейн, всичко изглежда твърде хубаво, за да е истина: бащата - лекар, красива съпруга, очарователна дъщеричка, сладко бебе момченце – а сега и този идиличен дом. Като семейство те имат всичко... чак до гальовната котка.
Но в близката гора се крие смразяваща кръвта сила – по-ужасяваща от самата смърт... и далеч по-могъща.
Параграф 22, Джузеф Хелър
Понятието "Параграф 22" е създадено от Джоузеф Хелър в този роман - един от големите литературни шедьоври на XX век. Най-общо означава парадокс в закона, правилата или действителността, който прави човека жертва на собствените му действия, независимо какви са те. В произведението става дума за обикновен наглед абсурд. Ако един летец е луд, той може да престане да лети. Трябва само да откаже. Но ако откаже, значи е нормален и трябва да продължи да лети. Това префинено и ужасно определение е употребявано много след излизането на романа. С него е и злоупотребявано много. То се е превърнало в символ на противоречията в "развитото общество". И далеч не е единственото в творбата, което се цитира във всеки момент някъде на планетата по някакъв повод.
Създания от светлина и мрак, Роджър Зелазни
Понеже не можах да намеря някаква друга анотация, ето какво пише в Палатков лагер за пингвини за нея:
Да речем, че е сайънс фентъзи на фона на египетската митология.
Тот, Сет, Хор, Анубис, Озирис. Ангели от Станциите. Същества с изключителни сили, които се грижат за живота в една част на Вселената - ограничават го, когато се самозадушава в растежа си и го насърчават, когато суровите условия го смачкват.
Но когато в един момент цялата енергия на Станциите се използва за битка с незнайно разрушително създание, игрите за надмощие взимат връх. Някои "божества" умират, други изчезват. Останалите преразпределят властта си и се вторачват в новия си най-голям враг - Принцът, Който Беше Хиляди. Непобеден и засега безсмъртен.
Брута е Избрания. Към него се обръща Бог, макар и временно във формата на костенурка.
Брута е простовато момче, но иска да събори една огромна и корумпирана църква, да предотврати ужасна свещена война, иска мир, справедливост и братска обич. Иска Инквизицията да спре да го измъчва сега, моля ви...
Но най-вече това, което наистина иска, повече от всичко останало, е неговия Бог да Си Избере Някой Друг...
Сто години самота, Габриел Гарсия Маркес
Стогодишната история на един род.
Градът Макондо е основан от Хосе-Аркадио Буендия, бягащ от самотата на убития от него Пруденсио Агилар. От патриархално-идиличното самоуправление Макондо преминава последователно през хватката на официалната власт, робството на гринговците от банановата компания, чумата-безсънница, неуписуемото плодородие, почти петгодишния непрестанен дъжд, безмислените войни, масовите разстрели и пророкуваната разруха.
Именно разрухата на самотата е главният герой на този роман, събрал всички библейски страсти и човешки неволи върху пищната, тайнствена и вулканична земя на латиноамериканската действителност.
Гробище за домашни любимци, Стивън Кинг
Понякога е по-добре да си мъртъв...
Когато семейство Крийд се премества да живеe в красива стара къща в провинциален Мейн, всичко изглежда твърде хубаво, за да е истина: бащата - лекар, красива съпруга, очарователна дъщеричка, сладко бебе момченце – а сега и този идиличен дом. Като семейство те имат всичко... чак до гальовната котка.
Но в близката гора се крие смразяваща кръвта сила – по-ужасяваща от самата смърт... и далеч по-могъща.
Параграф 22, Джузеф Хелър
Понятието "Параграф 22" е създадено от Джоузеф Хелър в този роман - един от големите литературни шедьоври на XX век. Най-общо означава парадокс в закона, правилата или действителността, който прави човека жертва на собствените му действия, независимо какви са те. В произведението става дума за обикновен наглед абсурд. Ако един летец е луд, той може да престане да лети. Трябва само да откаже. Но ако откаже, значи е нормален и трябва да продължи да лети. Това префинено и ужасно определение е употребявано много след излизането на романа. С него е и злоупотребявано много. То се е превърнало в символ на противоречията в "развитото общество". И далеч не е единственото в творбата, което се цитира във всеки момент някъде на планетата по някакъв повод.
Създания от светлина и мрак, Роджър Зелазни
Понеже не можах да намеря някаква друга анотация, ето какво пише в Палатков лагер за пингвини за нея:
Да речем, че е сайънс фентъзи на фона на египетската митология.
Тот, Сет, Хор, Анубис, Озирис. Ангели от Станциите. Същества с изключителни сили, които се грижат за живота в една част на Вселената - ограничават го, когато се самозадушава в растежа си и го насърчават, когато суровите условия го смачкват.
Но когато в един момент цялата енергия на Станциите се използва за битка с незнайно разрушително създание, игрите за надмощие взимат връх. Някои "божества" умират, други изчезват. Останалите преразпределят властта си и се вторачват в новия си най-голям враг - Принцът, Който Беше Хиляди. Непобеден и засега безсмъртен.
birdy.- surface simplicity
- age : 29
Брой мнения : 1043
Join date : 26.12.2011
Моите ♥
my interests: literature, cinema & art
{ reveries } :: Fun :: Литературен клуб
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Пет Авг 16, 2013 8:12 pm by birdy.
» Списък с темите.
Пет Авг 16, 2013 7:58 pm by birdy.
» A Song of Ice and Fire.
Пет Авг 16, 2013 7:46 pm by birdy.
» Любима песен за деня.
Чет Авг 08, 2013 10:47 am by birdy.
» Welcome to Night Vale [podcast]
Сря Авг 07, 2013 3:46 pm by mako.
» i died for beauty [quotes]
Пон Авг 05, 2013 9:44 pm by birdy.
» love and some verses [the books]
Пон Авг 05, 2013 10:21 am by birdy.
» what's new, buenos aires? // в момента.
Пон Юли 29, 2013 3:49 pm by birdy.
» Гласуване [август]
Пон Юли 29, 2013 11:34 am by birdy.