Вход
Top posters
birdy. | ||||
smile. | ||||
V. | ||||
mako. | ||||
Casper. | ||||
chockypedia | ||||
MeLoco | ||||
Младата романтичка. | ||||
PADDYWHACK. | ||||
V.i.V.. |
Latest topics
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост Нула
Най-много потребители онлайн: 22, на Вто Юни 02, 2020 7:04 am
i died for beauty [quotes]
2 posters
{ reveries } :: Fun :: Литературен клуб
Страница 1 от 1
i died for beauty [quotes]
Предлагам да си имаме тема, в която да събираме онези цитати, които най-много са ни впечатлили. Малко късно се сетих да я пусна, иначе за бъдещите книги ще си седи отворена, за да може в процеса на четене, да си отбелязвате каквото ви харесва, а аз ще отбелязвам кога се сменя книгата, за да се знае.
Първата книга е Вино от глухарчета –
Първата книга е Вино от глухарчета –
Последната промяна е направена от birdy. на Нед Юли 21, 2013 9:29 pm; мнението е било променяно общо 1 път
birdy.- surface simplicity
- age : 29
Брой мнения : 1043
Join date : 26.12.2011
Моите ♥
my interests: literature, cinema & art
Re: i died for beauty [quotes]
▌ И ето тук, подредено в редици, с мекия блясък на цветове, разтварящи се в ранно утро, със светлината на това юнско слънце, струещо през тънкото прашно покривало, тук ще стои виното от глухарчета. Погледнеш ли го в зимен ден, през снега бързо избуяват треви, дървесата се накичват с птици, с листа и цветове, сякаш рояк от пеперуди отдъхва, понесен от вятъра. И както се взираш, небето се променя от сиво в ясносиньо.
Вземи лятото в ръка, налей си лято в чашата, в мъничка чашка, разбира се, в най-мъничката детска чашка; смени сезона в своята кръв, като повдигнеш чашата до устните и в тях излееш лято.
▌ Първото, което научаваш в този свят, е, че си глупак. Последното, което научаваш в този живот, е, че си останал все същият глупак.
▌ – Аз съм Алис, това е Джейн, а този е Том Споулдинг.
– ми е. Аз пък съм мисиз Бентли. Викаха ми Хелън.
Децата я загледаха удивени.
– Не вярвате ли, че са ми казвали Хелън? – запита старицата.
– Не знаех, че и старите жени носели малки имена – примигна Том.
▌ Дъглас, който прекарваше последната си нощ в купола на кулата, написа в своето тефтерче:
„Всичко сега тръгва в обратен ред. Като на някои сутрешни кинопрожекции, когато героят изскача от водата върху трамплина. Щом дойде септември, затварят се прозорците, дотогава отворени, събуват се гуменките, нахлузват се тежките обувки, изхлузени през миналия юни. Хората си влизат по домовете като кукувици в часовник. Допреди миг верандите са пълни, на всяка са се скупчили по трийсет души. В следващия вратите се затръшкват, разговорите секват, а от дърветата лудо заваляват листа.“
▌ – Е? –Мис Лумис започна да налива чая. – За да подхванем разговора, бих искала да чуя какво мислите за света.
– За света аз не зная нищо.
– Началото на мъдростта, както се казва. Когато е на седемнайсет, човек знае всичко. На двадесет и седем, ако все още знае всичко, значи все още е на седемнайсет.
▌ Винаги съм вярвала, че истинската любов е любов между два ума, макар че тялото понякога отказва да го признае.
▌ – Къде изчезнаха щастливите завършеци?
– На представленията в събота сутрин всички сценки завършват щастливо.
– Това го знам. Но то не е като в живота – питам те за живота.
– Мога да ти кажа само, че много обичам вечерта, когато стане време да си лягам, Дъг. Това е щастлив край за един цял ден. На другата сутрин, когато стана, работите може да не тръгнат добре. Но стига ми да си помисля, че вечерта пак ще си легна в леглото, и просто само като си полежа малко, всичко ми се оправя.
▌ Човек не може да разчита на предметите, защото:
… машините например се развалят или ръждясват, или изгниват, или пък никога не ги завършват… или ги затварят в гараж завинаги…
… с гуменките човек може да тича с определена бързина и до определена далечина, а сетне земята отново те хваща в плен…
… и трамваите. Трамваят, колкото и да е голям, спира до там, докъдето му свършват релсите…
Човек не може да разчита на хората, защото:
…те го напускат.
…непознати умират.
…хора, които са ти близки, умират.
…приятелите умират.
…хора убиват други хора също като в романите.
…собствените ти родители могат да умрат.
Следователно!…
Пое си много дълбоко дъх, изпусна въздуха бавно, пое си дъх отново и го изпусна като въздишка, между здраво стиснати зъби. Следователно. Написа заключението с огромни печатни букви. Следователно, щом трамваите, автомобилите, приятелите и първите приятели могат да заминат за известно време или да те напуснат завинаги, да ръждясат, да се развалят или да умрат, и щом хората могат да бъдат убивани, и щом някой като например прабаба, която щеше уж да живее вечно, може да умре… щом всички тези неща са истина… тогава… аз, Дъглас Споулдинг, някой ден… също ще…
Но светулките, изтощени сякаш от подобни мрачни мисли, неусетно се бяха изгасили.
▌ Някои хора униват твърде млади. Причина като че ли няма, просто, изглежда, такива се раждат. Уязвяват се по-лесно, уморяват се по-бързо, разплакват се от малко, мъчно забравят и, както вече казах, опечаляват се на по-ранна възраст, отколкото всички останали на този свят. Зная го, защото аз съм един от тях.
Вземи лятото в ръка, налей си лято в чашата, в мъничка чашка, разбира се, в най-мъничката детска чашка; смени сезона в своята кръв, като повдигнеш чашата до устните и в тях излееш лято.
▌ Първото, което научаваш в този свят, е, че си глупак. Последното, което научаваш в този живот, е, че си останал все същият глупак.
▌ – Аз съм Алис, това е Джейн, а този е Том Споулдинг.
– ми е. Аз пък съм мисиз Бентли. Викаха ми Хелън.
Децата я загледаха удивени.
– Не вярвате ли, че са ми казвали Хелън? – запита старицата.
– Не знаех, че и старите жени носели малки имена – примигна Том.
▌ Дъглас, който прекарваше последната си нощ в купола на кулата, написа в своето тефтерче:
„Всичко сега тръгва в обратен ред. Като на някои сутрешни кинопрожекции, когато героят изскача от водата върху трамплина. Щом дойде септември, затварят се прозорците, дотогава отворени, събуват се гуменките, нахлузват се тежките обувки, изхлузени през миналия юни. Хората си влизат по домовете като кукувици в часовник. Допреди миг верандите са пълни, на всяка са се скупчили по трийсет души. В следващия вратите се затръшкват, разговорите секват, а от дърветата лудо заваляват листа.“
▌ – Е? –Мис Лумис започна да налива чая. – За да подхванем разговора, бих искала да чуя какво мислите за света.
– За света аз не зная нищо.
– Началото на мъдростта, както се казва. Когато е на седемнайсет, човек знае всичко. На двадесет и седем, ако все още знае всичко, значи все още е на седемнайсет.
▌ Винаги съм вярвала, че истинската любов е любов между два ума, макар че тялото понякога отказва да го признае.
▌ – Къде изчезнаха щастливите завършеци?
– На представленията в събота сутрин всички сценки завършват щастливо.
– Това го знам. Но то не е като в живота – питам те за живота.
– Мога да ти кажа само, че много обичам вечерта, когато стане време да си лягам, Дъг. Това е щастлив край за един цял ден. На другата сутрин, когато стана, работите може да не тръгнат добре. Но стига ми да си помисля, че вечерта пак ще си легна в леглото, и просто само като си полежа малко, всичко ми се оправя.
▌ Човек не може да разчита на предметите, защото:
… машините например се развалят или ръждясват, или изгниват, или пък никога не ги завършват… или ги затварят в гараж завинаги…
… с гуменките човек може да тича с определена бързина и до определена далечина, а сетне земята отново те хваща в плен…
… и трамваите. Трамваят, колкото и да е голям, спира до там, докъдето му свършват релсите…
Човек не може да разчита на хората, защото:
…те го напускат.
…непознати умират.
…хора, които са ти близки, умират.
…приятелите умират.
…хора убиват други хора също като в романите.
…собствените ти родители могат да умрат.
Следователно!…
Пое си много дълбоко дъх, изпусна въздуха бавно, пое си дъх отново и го изпусна като въздишка, между здраво стиснати зъби. Следователно. Написа заключението с огромни печатни букви. Следователно, щом трамваите, автомобилите, приятелите и първите приятели могат да заминат за известно време или да те напуснат завинаги, да ръждясат, да се развалят или да умрат, и щом хората могат да бъдат убивани, и щом някой като например прабаба, която щеше уж да живее вечно, може да умре… щом всички тези неща са истина… тогава… аз, Дъглас Споулдинг, някой ден… също ще…
Но светулките, изтощени сякаш от подобни мрачни мисли, неусетно се бяха изгасили.
▌ Някои хора униват твърде млади. Причина като че ли няма, просто, изглежда, такива се раждат. Уязвяват се по-лесно, уморяват се по-бързо, разплакват се от малко, мъчно забравят и, както вече казах, опечаляват се на по-ранна възраст, отколкото всички останали на този свят. Зная го, защото аз съм един от тях.
birdy.- surface simplicity
- age : 29
Брой мнения : 1043
Join date : 26.12.2011
Моите ♥
my interests: literature, cinema & art
Re: i died for beauty [quotes]
"Тревата шептеше под тялото му. Той отпусна ръка и усети мъхестата ножница на власинките по тревата, усети как далече някъде, чак долу, пръстите пропукват в обувките му. Вятърът въздъхна край ушите му. Светът се плъзгаше, ярък и шарен, по стъкления овал на очните му ябълки и той го наблюдаваше, както се виждат образи, разискрени в кълбо от кристал. Цветята бяха слънце и разжарени петна от синева, пръснати из гората. Птиците прехвръкваха като камъчета, разпилени по огромното обърнато езеро на небето. Дъхът му гладеше зъбите, нахълтваше леден и излизаше разжарен. Насекомите тряскаха въздуха с електрическа яркост. Десет хиляди отделни косъма пораснаха с една милионна от инча на главата му. Чуваше ритъма на сърцата-близнаци в ушите си, третото сърце туптеше в гърлото му, двете сърца пулсираха в китките му, истинското сърце блъскаше в гърдите му. Милионите пори по тялото му се разтвориха.
Наистина съм жив! — помисли си Дъглас. — Досега не съм го знаел, или съм го бил забравил!
Затворил очи, Дъглас виждаше петнисти леопардови лапи в мрака.
— Том! — викна той, а сетне прошепна: — Том… всички ли на този свят… всички ли знаят, че са живи?
Сигурно. Да, дявол да го вземе! Леопардите затичаха безшумно към още по-тъмни гори, където очите не можеха да се извъртят, за да ги проследят.
— Дано да знаят — промълви Дъглас. — О, дано да го знаят. "
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
- О – каза тя сериозно, – не бива да очаквате от една млада жена да разговаря като мене. Това идва с годините. Първо на първо, те са още твърде зелени. И второ, в момента, в който усети, че жената има ум, всеки обикновен мъж побягва презглава. Не може да не сте срещали и умни жени, но те умело са се прикривали. Човек трябва да се озърта внимателно, за да открие подобна буболечка. Да откърти някоя и друга дъска от пода.”
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------
- Ето, в това е нещастието на вашето поколение – възкликна дядото. – Слушай, Бил, срам ме е заради тебе, и ти си ми бил журналист! Изхвърляте от тоя живот всичко, което е сложено в него, за да му дава вкус. Пестите ни времето, пестите ни труда – друго не знаете! – Той подритна презрително тревните чимове. – Когато остарееш като мене, тогава ще разбереш, че малките радости и малките неща струват повече от големите. Една разходка в пролетното утро е по-хубава от стокилометрово пътшесетвие с най-бързия автомобил и знаеш ли защо? Защото е наситена с аромати, изпълнена е с неща, които растат. Имаш достатъчно време да търсиш и откриваш.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Войната никога не носи победа, Чарли. В нея само се губи, а оня, който е загубил последен, проси примирие. Единственото, което си спомням, е само загуби и мъка, и в края на краищата нищо добро.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------
— Слушай, Лио, ще ти кажа къде ти е грешката… ти просто си забравил, че ще дойде час, ще дойде ден, в който всички ние ще трябва да излезем от това нещо и да се върнем отново към мръсните чинии и разхвърляните легла. Докато си вътре в машината, залезът трае вечно, въздухът е наситен с ухания, времето е топло. Всичко, което не искаш да свърши, не свършва. Но навънка децата чакат да им поднесеш обяда, ризите — да им зашиеш скъсаното копче. И после — нека си го признаем, Лио, човек не иска вечно да съзерцава залеза. Кой желае един залез да трае дълго? Кой иска все да е топло? Кой иска въздухът непрестанно да благоухае? След време човек престава да го забелязва. По-приятно е залезът да трае една, до две минути. След това искаш да стане нещо друго. Разбираш ли, такъв е човекът, Лио. Как си можал да забравиш това?
— Нима съм го забравил?
— Обичаме залезите, защото траят кратко и бързо се свършват.
— Но това е много тъжно, Лина.
Не е. Ако залезът продължаваше и се отегчехме от него, тогава наистина би било тъжно.
MeLoco- age : 29
city : Imaginerium
Брой мнения : 107
Join date : 29.01.2012
Re: i died for beauty [quotes]
Новата книга е Гробище за домашни любимци –
birdy.- surface simplicity
- age : 29
Брой мнения : 1043
Join date : 26.12.2011
Моите ♥
my interests: literature, cinema & art
{ reveries } :: Fun :: Литературен клуб
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Пет Авг 16, 2013 8:12 pm by birdy.
» Списък с темите.
Пет Авг 16, 2013 7:58 pm by birdy.
» A Song of Ice and Fire.
Пет Авг 16, 2013 7:46 pm by birdy.
» Любима песен за деня.
Чет Авг 08, 2013 10:47 am by birdy.
» Welcome to Night Vale [podcast]
Сря Авг 07, 2013 3:46 pm by mako.
» i died for beauty [quotes]
Пон Авг 05, 2013 9:44 pm by birdy.
» love and some verses [the books]
Пон Авг 05, 2013 10:21 am by birdy.
» what's new, buenos aires? // в момента.
Пон Юли 29, 2013 3:49 pm by birdy.
» Гласуване [август]
Пон Юли 29, 2013 11:34 am by birdy.