La Démence dе Notre Jeunesse [коментари]

Токущо го прочетох и...и чудесно е!Уловила си идеално характерите им,вска мисъл,всяко действие идва толкова естествено.Нямам никакви забележки относно стила(възхищавам ти се за него).Забележката ми е ето тук:
На Слъгхорн няма да му се хареса, ако любимката му закъснее – пошегува се Джеймс, но на Лили никак не ù беше смешно. Отварите ù се отдаваха, но далеч не бяха любимия ù предмет и тя с усилие посещаваше часовете. Ако не ù бяха необходими, за да стане аврор, въобще нямаше да ги включва в програмата си за годината.
Мисля,че отварите са задължителен предмет и няма как да бъдат изключени от програмата.Това е единствената ми забележка всичко друго е чудесно и още веднъж ти казвам,че пишеш невероятно.

Ау, много ти благодаря за коментара и оценката! Радвам се, че ти е харесало и общо взето, че си седнала да го прочетеш, оценявам го. ^^

За отварите... Сега се захващам да препрочитам книгите, за да си припомня точно тези малки подробности. Специално за това място - и аз мисля, че са задължителни, но имам спомен, че Хари трябваше да изкара (поне?) "Надхвърлящ очакванията" на изпитите за С.О.В.А., но той се издъни и се притесняваше, че Снейп няма да го взема в класа си за другата година. И точно тогава назначиха Слъгхорн отново и той разреши на Хари и Рон да продължат с отварите, въпреки всичко...
Но може би ставаше въпрос за допълнителни часове? Наистина не помня, като стигна до този момент в книгите, ще се върна назад да редактирам, но мерси, че ми го посочи. Наистина се замислих. :D

Прочетох главата още сутринта като станах,но изчаках известно време,за да си подредя мислите.
Знам,че досега не коментирах,но то не е защото не си правех труда да те следя,а просто защото вече си чела коментарите ми по главите и въпреки редакциите,които правиш,сметнах за ненужно отново да се изказвам.

Но смятам също така,че тази глава е наистина прекрасна.Странно е,че не си я спомням много ясно,както другите,а съм сигурна,че ми беше любима.И тогава ти казах,че заглавието е много много хубаво и заслужава искрени поздравления.

Няма да се разпростирам.Мисля,че редакцията е свършила прекрасна работа и съм почти убедена,че е по-добре от преди.Времето,което мина,малко не ми позволява да направя хубаво сравнение,но! ...Нарциса е приказна.Наистина.Частта с нея е най-хубава от всички,просто е много много нежна и истинска и наистина ме впечатли.Луциус ми е симпатичен до някаква степен,но ще видим какво ще стане по-нататък.

Белатрикс е страхотна.Колкото до Рудолфус,той ми е слабост.

Не съм огромен фен на Надин,но ще видим за по нататък.

Чакам те да продължиш,не се отказвай! :)

Ау, благодаря за коментара. Разбира се, че не беше нужно да ги коментираш, все пак се радвам, че го направи. <3

Самата глава бях убедена, че почти няма да я редактирам, но заради промените в предишните, се наложи да отрежа някои доста големи епизоди и да ги заменя с други, може би затова не си я спомняш.

Няма да се отказвам, имам много нови идеи и герои (понеже 50 не ми стигат, ще ги направя 150 xD). Напреднах доста със следващата глава, която като цяло ще бъде огромна, затова я разделих на части, но половината е добре, а другата половина - пълна помия, затова едва ли ще пусна началото днес, както се надявах. Мерси отново. Радвам се, че го четеш. <3