Вход

Забравих си паролата!



WRITER OF THE MONTH
AUGUST 2013


POET OF THE MONTH
AUGUST 2013


MEMBER OF THE MONTH
AUGUST 2013
Latest topics
» Pet Sematary [ discussion ]
Пет Авг 16, 2013 8:12 pm by birdy.

» Списък с темите.
Пет Авг 16, 2013 7:58 pm by birdy.

» A Song of Ice and Fire.
Пет Авг 16, 2013 7:46 pm by birdy.

» Любима песен за деня.
Чет Авг 08, 2013 10:47 am by birdy.

» Welcome to Night Vale [podcast]
Сря Авг 07, 2013 3:46 pm by mako.

» i died for beauty [quotes]
Пон Авг 05, 2013 9:44 pm by birdy.

» love and some verses [the books]
Пон Авг 05, 2013 10:21 am by birdy.

» what's new, buenos aires? // в момента.
Пон Юли 29, 2013 3:49 pm by birdy.

» Гласуване [август]
Пон Юли 29, 2013 11:34 am by birdy.

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 8, на Нед Яну 08, 2012 4:06 pm
гласувайте
BGtop

Топ класация МегаРейтинг

Гласувай за нас в Sait1

RealTop.net

Jeu de chasse

Предишната тема Следващата тема Go down

Jeu de chasse

Писане by birdy. on Чет Дек 29, 2011 8:46 pm

Във днешният вестник пишеше, че дванадесет души са намерили смъртта си в нелепа катастрофа пред една от най-големите мебелни къщи в страната. Пишеше също, че за представителите на зодия Везни е ден за ново начало.
Малъри Найтингейл не се интересуваше много от трагедиите на света, понеже беше наясно, че такива неща се случват всеки ден, а за повечето от хората дори не разбираха, нито ронеха сълзи за тях. Тя имаше наум една лична трагедия, която май никой вестник не бе отчел. Колкото до хороскопа - тя не смяташе, че звездите имат някакво влияние върху съдбата на мъртвите, но въпреки това продължаваше да го смята за най-забавното четиво във вестниците.
- Хм, бихте ли ми върнали вестника? - попитах смутен глас и Малъри вдигна глава. Черните ù къдрици подскочиха, сякаш възмутени от нахалството на непознатия. Зелените ù очи бързо обходиха мъжът, който стоеше пред нея - висок, широкоплещест, очевидно беше започнал да трупа килца наскоро, а след като фиксира венчалната халка на пръста му, ù стана ясно защо.
- Ваш ли е? - попита и примигна срещу него.
- Д-да, вие седнахте тук и ме помолихте да го заемете. Не помните ли?
Изглеждаше искрено озадачен, а и се озърташе често. Тя сви рамене и му бутна страниците, осъзнавайки перфектно, че той очаква съпругата си всеки момент. Облегна се назад в стола си.
- Толкова е горещо, бих пийнала нещо освежително.
Порадва се на облещеното му изражение мълчаливо. Мъжът започна да пелтечи нещо, накрая събра смелост и повиши тон:
- Госпожице, не искам да бъда груб, но сте се объркали. Не ви познавам и настоявам да ме оставите на мира.
- Не се пали, сладур - намигна му тя и се надигна. После се обърна и без да каже нищо повече пое към плажа, до който се намираха. Съвсем ясно можеше да чуе вълнението на водата, а носът ù бе изпълнен със свежия мирис на морската вода. Тя събу сандалите си и ги остави; не я беше грижа и без това бяха подарък. Надяваше се да получи безплатна почерпка от онзи господин, но той явно прекалено много се страхуваше от евентуалната реакция на жена си, за да устои. Малъри не виждаше друга причина за отбранителното му поведение.
Пясъкът пареше, но тя сякаш не усещаше болка или поне страничният наблюдател би си помислил така. Истината беше, че просто я понасяше, изпитваше някаква особена сладост от усещането ù... сякаш отново беше жива. Вятърът танцуваше с косите ù и тя го усещаше по кожата си, но дълбоко в себе си знаеше, че това усещане е измамно, че не може да се сравнява с това, което беше преди.
- Забрави за това, Мал - каза си, без да се притеснява, че издава мислите си на глас. В тази част на плажа нямаше кой да я чуе, а и да имаше, вероятно беше някой окаян самотник или пияница, който със сигурност бе по-тежък случай от нея. Тя имаше широк поглед над социалния живот наоколо, тъй като често прекарваше нощите си на различни места и с различни хора. Откакто бе осъзнала, че се е разделила с човешкия си живот завинаги, бе предпочела да прави всичко онова, за което иначе се ограничаваше, така че се лиши от постоянна квартира. И постоянна работа. Въобще нямаше нищо постоянно в живота ù. Разчиташе предимно на способностите си на сукуб - защото тя беше именно такава, но това не е нещо, което обичаш да споделя на първа среща, - и на вродената си общителност.
Дори в момента носеше светлосиня лятна рокля, която си бе харесала в един от местните туристически магазини. Е, да, не я беше платила, но след като никой не можеше да докаже вината ù, не се чувстваше гузна. Приемаше дрехите като нещо безполезно - навличаше ги толкова лесно, колкото и ги събличаше и не смяташе, че е нужно да им обръща особено голямо внимание. Като се замислеше, те бяха само част от нещата, които не приемаше насериозно.
Ходилата ù се намокриха и тя осъзна, че постепенно е вървяла към водата, сменяйки горещия пясък с мокър. Без да се замисля повече, продължи навътре във водата, докато дъното изчезна под нея. Потопи главата си и поплува малко, а когато се отегчи се обърна отново към брега. Излизането ù привлече много погледи - роклята беше полепнала по бялата ù кожа и макар плажът да беше място, където разголеността бе нещо естествено, видът ù изглеждаше необичайно еротично. Тя приглади косата си назад и облиза устни; усети соленият им вкус и се усмихна. Беше се порязала на мида, не бе усетила нищо, докато беше във водата, но сега я щипеше, а в стъпките ù личаха малки капчици кръв. "Винаги така става", помисли си.



baby be the class clown  
.don't you think that it's boring how people talk, making smart with their words again, well I'm bored.
avatar
birdy.
surface simplicity

age : 23
Брой мнения : 1043
Join date : 26.12.2011

Моите ♥
my interests: literature, cinema & art

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Jeu de chasse

Писане by Младата романтичка. on Пет Дек 30, 2011 11:15 am

-Колко пъти съм ти казвал,че тези цигари ще те убият,Изи?
Жената не му отговори,а само се усмихна с блаженство на сладкия дим,който се плъзгаше по устните й.
Чарли въздъхна уморено.Гледаше я едновременно с омраза и отегчение,въпреки че тялото му изпитваше съвсем други чувства към нейното.Тя беше млада,толкова млада,че той едва можеше да каже,че е навършила пълнолетие.Кожата й беше бледа,млечно-бяла и много нежна ; такъв тип кожа,който всеки мъж искаше да усеща под пръстите си.Лицето й беше строго,но когато се усмихнеше,можеше да накара краката на всеки да се подкосят.Имаше червени тънки устни и големи сини очи,а косите й с цвят на разтопен мед се спускаха нежно около страните й.Изглеждаше привлекателна,но и отблъскваща в студенината си.Гледаше го надменно,без каквито и да било емоции.Рядко му пращаше усмивки,освен ако не бяха ехидни или саркастични.Не го обичаше,можеше да го прочете в погледа й,но харесваше всеки цент,който притежаваше в банката.
-Можеш да го повтаряш,Чарлз,но не очаквай да те слушам - отвърна Илайза.Все още стоеше до прозореца и не пожела да се обърне и да го удостои с поглед.Навън денят преваляше и червено-жълтите лъчи на залязващото слънце се плъзгаха по безкрайната пясъчна ивица.Морето беше добило същия меден оттенък и вълните галеха брега съвсем нежно.Беше толкова спокойно и пречистващо и някак магическо.Последните хора по плажа събираха хавлиите си,а много влюбени двойки вървяха за ръце през пясъка и си шепнеха някакви слова.Илайза не се усмихна,но нещо я сви под лъжичката.-Да излезем,Чарлз.Говореха,че ще има огън на плажа.Може пък да е забавно.
Той я погледна и въздъхна.
-Не искам.Преодолях дните,в които ми се искаше да излизам и да лудувам.
Този път Илайза се обърна рязко към него и се засмя.Рядко се смееше,затова той малко се озадачи.После осъзна,че му се подиграва и скръсти ръце пред гърдите си в очакване на всичките й иронични думи,които сега щяха да се исипят върху него.Червена й рокля зашумуля около тялото й,докато се завърташе.Описваше идеалнтие й извивки и голяма цепка показваше дългите й крака и това малко го разсея,но въпреки това се постара да се съвземе.
-Едва на 28 си.Не си на 40,Чарли.Не искаш ли да излезеш с жена си и да си припомниш хубавите времена?
Чарлз се усмихна бавно.
-Ти не си ми жена,Из.
Тя си дръпна от цигарата,преди да му отговори.Няколкото кълба дим се стрелнаха към тавана и изчезнаха безследно,ала и двамата ги проследиха с поглед.
-Аз съм ти повече жена от онази никаквица,която остави в Лондон.-тя се приближи съвсем бавно до него,наблюдаваше го докато той се мъчеше да запази самообладанието си ; винаги го губеше при близостта й ; тя можеше да види колко го опиянява и това я забавляваше безумно много.Настани се на едното му коляно и го погледна с усмивка - С мен ти е хубаво,Чарли,знаеш,че е така.- устните й се доближиха до ухото му и топлият й дъх го погали,карайки кожата му да настръхне - Изпитваш удоволствието,което Катерина не ти осигурява.Тя не те кара да трепериш за нея,както трепериш за мен,мили.Тя няма нито класа,нито представлява каквото и да било изкушение.Ти си бил с нея толкова малко пъти,а с мен -хиляди.Тя има само богати родители,които ти помогнаха да започнеш кариера.А аз имам тяло,за което умираш - дланите й се плъзнаха по гърдите му и разкопчаха горните копчета на ризата му -Сигурен ли си,че не съм ти жена,Чарли?Нима бедната Катя някога те е карала да се чувстваш поне малко жив?Нима не си истински само когато си с мен?
Чарли беше затаил дъх.Парфюмът й нахлуваше в ноздрите му и го караше да забравя къде е.Ухаеше на ванилия толкова силно,че сякаш ароматът проникна под кожата му.Очите му шареха из огромната хотелска стая,но сякаш беше сляп за всичко - единственото,което имаше значение,беше жената в ръцете му.
-Ти си демон,Илайза - прошепна й тихо,плъзгайки ръката си по бедрото й.Изи се засмя тихо.
-Аз съм твоя демон,Чарли.Сега,бъди добър и признай,че си само мой.
-Само твой съм-отвърна й унесено.
-Именно - засмя се жената и червените й устни намериха неговите.Когато усети познатият черешов вкус,Чарли повече не можа да издържи и я притисна силно до себе си.След секунда вече я бе отнесъл в другата стая.
Вечерта двамата все пак излязоха.Изглежда Илайза беше права - способността й да го кара да се чувства жив го караше да върши и най-немислимото.
avatar
Младата романтичка.

age : 23
Брой мнения : 83
Join date : 27.12.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Jeu de chasse

Писане by birdy. on Вто Яну 03, 2012 10:00 pm

Вечерта беше топла и ясна; идеалните условия за едно плажно парти. Малъри се беше облегнала на бара на заведението и наблюдаваше хората, танцуващи на пясъка, поклащайки главата си в ритъм с музиката. Дори не си спомняше кога беше започнало. Имаше чувството, че в един момент слънчевата светлина се бе стопила, а хората бяха започнали да прииждат от нищото. Често ù се случваше да прекарва дните си на плажа, без да прави нищо съществено, просто преминаваше през дните, както вятъра между косите ù. Рядко си задаваше въпроси като "Какво правя тук?" и "Губя ли си времето?", понеже знаеше, че може да си позволи волността да прави, каквото си иска. Времето беше в краката ù.
Сега умът ù блуждаеше. Започна да се разхожда наоколо, с отнесена усмивка на уста и без да осъзнава, че чашата ù е празна. Търсеше предизвикателство, но не намираше такова. Очите ù напразно се плъзгаха по непознатите лица, но в техните изражения намираше само мигновено обожание, което я отегчаваше. Липсваше ù играта, усилието... Умението, с което смъртта я бе дарила, само я бе лишило от цялото удоволствие на флирта.
- Извинете - каза някой и тя тръсна глава. Дори не беше забелязала, че е налетяла на някого.
- Не, аз съжалявам - отвърна и се усмихна чаровно. Мъжът срещу нея имаше приятна външност, която определено ù хареса. - Малъри - представи се и подаде ръката си.
- Чарлз - отвърна той и хвана нейната - внимателно, без да я стиска, после я пусна. За миг тя се запита дали това докосване се беше случило или си беше въобразила. Не можеше да прецени дали е раздразнена или заинтригувана от поведението му. Вдигна леко вежди.
- Пушиш ли, Чарлз? - попита тя. Нямаше никакви цигари, а и обичаше невинното докосване между двама души, когато споделят нещо толкова ежедневно.


baby be the class clown  
.don't you think that it's boring how people talk, making smart with their words again, well I'm bored.
avatar
birdy.
surface simplicity

age : 23
Брой мнения : 1043
Join date : 26.12.2011

Моите ♥
my interests: literature, cinema & art

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Jeu de chasse

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите