Последното, което гледах...

First topic message reminder :

Какво гледахте последно? Хареса ли ви?

Ще бъда кратка, защото това е един от филмите, които гледах преди месец, но така и не успях да пиша за него.
Темата за сектите по принцип е много интересна и според мен тук са успели да я развият много успешно. Подходът е изцяло психологически (защото такъв сюжет лесно би могъл да кривне в безсмислията на хорър жанра), като напрежението е вътрешно в героите, но без свръх-драматизъм.
Изобщо филмът е стегнат, точен, но много силен и въздействащ. Един от най-големите му плюсове е брилянтната игра, Джон Хоукс и най-вече - Елизабет Олсън. И да, тя е по-малката сестра на Мери-Кейт и Ашли, но съдейки по този филм (който е едва вторият в кариерата й) притежава далеч повече възможности от сестрите си и дори само заради нея ви го препоръчвам.

Удивилтелно е колко много негови филми съм гледала и колко още ми остава да изгледам, но въпреки това рядко ме разочарова.Този определено стана един от любимите ми и разбрах защо толкова го хвалят и описват като един от най-добрите му филми (наред с "Ани Хол").
Обичам начина, по който съчетава драмата с комедията, абсурдното с реалното, явното със скритото; обичам диалозите и простото и спокойно действие, и литературния му стил, и различните типове герои, и... абе, всичко. Въобще идеално ми пасна на настроението и съм много доволна. <3

The Poker House
Честно си признавам, че го гледах най-вече заради Дженифър Лоурънс, иначе щях да го спра на трийстата минута. ;д Общо взето не беше чак толкова добър, но имаше хубави сцени и актьорската игра беше велика <3 А фактът, че е правен по истинска история, ме депресира доста.;д

Умопомрачително тъп филм. Ама наистина. Положих усилия да го издържа докрай само защото отдавна не ми се беше случвало да попадна на такава издънка. Началото е ужасно, абсолютен боклук; към края има няколко момента, в които нещата са относително търпими, но като цяло филма минава през всички клишета на жанра си + отвратителен и пошъл хумор в добавка, които те карат да се чудиш какво, да му се не види, става на екрана.
Накратко - не става дори за губене на време; пропуснете го.

Адски много ми хареса. Спокойно мога да кажа, че още след първите 10-15 минути ме грабна и не ме разочарова до самия край. И със сигурност е един от най-ценните във филмографията на Мерилин Монро, затова ако сте почитатели (а и не само) ви съветвам да го видите. Героинята й е нещо съвсем различно от празноглавите блондинки, които обикновено играе (все още не съм гледала "Ниагара" и другите й по-сериозни филми) и изважда на показ най-доброто от актьорските й умения. Нел е толкова непредсказуема и красива в тъгата си, че много бързо ми стана любима, въпреки че много харесах и Джед (а диалозите му с Лин са страхотни <3).
Страхотна атмосфера има през цялото време и те заразява с някаква магия. Много, много, много се радвам, че го гледах и се надявам да попадам на повече такива филми, защото ме зареди със страхотна енергия. <3

В действителност се оказа много хубав, макар че при този тип филми винаги оставаш с усещането за някаква незавършеност. Както и да е - няколко истории, които нямат нищо общо помежду си освен идеята, а именно - както сигурно сте се досетили от заглавието - разговорите и емоциите след секс. Представят се основни типове двойки и различни ситуации, някои - много по-интересни от други, но като цяло резултата е положителен.
Най-любими са ми Ники и Кат, защото ми хареса цялостното представяне на тяхната сцена (+ че, хм, Мила и Зоуи си подхождат адски много) и може би първата двойка, макар че не им запомних имената. Така или иначе филма е съсредоточен върху диалозите, така че ако си падате по такива неща, го вижте, може би ще ви хареса.

Гледах го на кино, което прави преживяването около два пъти по-хубаво, отколкото е, защото всъщност цялата идея на филма се крие в ефектите и елементите на изненада, които само в киното могат да бъдат толкова въздействащи. Мен не ме впечатлиха особено, де, но съдейки по реакциите на другите в салона, явно са си били съвсем на място.
Иначе като цяло ми беше доста кух и никакъв, не бих го гледала отново, но беше приятно да видя Даниел в друга роля, макар и да го възприех доста трудно. Дано успее да се измъкне от "Хари Потър" по-бързо, де, сигурно е доста мъчително за един актьор да се мъчи да надскочи представата за себе си, но му пожелавам късмет, защото има потенциал.
[spoiler?] Хареса ми, че краят не е нито точно щастлив, нито точно тъжен, но и честно казано - не ми пукаше особено.

Като цяло не го харесах, доскучаваше ми, макар и да имаше моменти, които ми доставиха удоволствие, пък и ми е приятно да гледам Мерилин. Но най-малкото 40 минути ги гледах с половин око, така че явно не е моя филм.

‘You know what’s going to happen? I’m going to fall in love with you, because I always, always do.’

bTV Cinema имаха хубава програма, затова гледах The Lord of The Rings: The Two Towers и Batman Returns за 1320943905 път, въпреки че и двата ги гледах доста наскоро. xD

Live to Tell е страхотна песен, а още по-страхотна е като саундтрак - придава съвсем различно усещане на сцените. Филмът започва и завършва с нея, а може да се чуе и много пъти между това като дори във финалните надписи е сложена преди имената на режисьора и актьорите.
Иначе и самият филм ми хареса много. Много добра и мрачна история, добър сценарии и дъхоспираща актьорска игра. Вярно, че съм много пристрастна към Шон Пен (особено като по-млад <3), но заедно с Кристофър Уолкън правят изненадващо добро дуо. Последните 20 минути буквално ми взеха дъха - толкова напрежение в погледите и жестовете, толкова емоции... абсолютен и чист талант, не може да не им завиди човек.
Ще го запомня и със сигурност ще го гледам пак. <3

Много исках да го харесам, но имаше нещо, което не му достигна, за да ме увлече истински. Харесвам по-голямата част от актьорите - Мартийн Фрийман, Саймън Пег, Пенелопе Круз, Гуинет Полтроу (с тъмна коса <3), но определено не е най-доброто за никой от тях. Иначе идеята е хубава, краят също, може би просто не ми допадна начина, по който са избрали да я реализират.

Малко се чудих за оценката, честно казано, но накрая реших да съм благосклонна, защото филмът наистина е доста свеж и въобще изглежда по един изцяло обновен начин, в сравнение с предишните ни опити.
Сега, това, че се опитва да подражава на западните филми е вярно и заради това на моменти изглежда нелепо (сцената с престрелката в хотела в началото, например), но както казах - цялостната визия създава едно усещане за промяна, което за момента ми е достатъчно.
Имах проблеми със сюжетните линии - поотделно може би щяха да се получат, а така преплетени нещо им куцаше; прекалено скалъпено ми идваха на моменти.
Абе, като цяло е ОК, макар че "Кецове" ми е по на сърце.

Съвсем накратко - не ми хареса, успя да ме отегчи доста успешно, не харесвам Крис Хемсуърт, затова пък се радвах на всяка минутка екранно време с Том Хидълстоун. Всъщност Локи е единственото, заради което си заслужава филма. И въпреки скромните ми познания върху скандинавската митология, ми се струва, че американците пак са омотали връзките, както правят винаги. Или...?

В графата: забравяш, още докато текат финалните надписи. Става за разпускане, предполагам, макар че за мен е прекалено "разпуснат" - не ми задържа вниманието и докато го гледах.
Може би става за фенове на Дейвид Тенант, но като цяло и на тях не бих препоръчала, освен ако не си падат по такива неангажиращи баналности или не държат особено много да му гледат всичките филми. (:

Spoiler:

Страхотен. По принцип имам непоносимост към Уил Фарел, но явно това важи за идиотските му филми, защото тук се справя изненадващо добре. Ема Томпсън е истинско удоволствие за гледане и слушане, самото й присъствие прави филмите по-хубави.
А самият той - лек, свеж, особен... Не знам дали описанието ще ви заинтригува така, както заинтригува мен, но никак не съжалявам, че го гледах (въпреки че съм съгласна с професор Хилбърт относно краят ;) ).
Препоръчвам здраво.

Френската реч е удоволствие за ушите, но въпреки това и въпреки Леа, която е безумно красива, и Луи, който пък ми е любимец от преди, филма не ми хареса. Никак не го усетих и не можах да вникна в ситуацията - от нищото се влюбваха и разлюбваха, хич не разбирах какво иска главната героиня, а и тя май не знаеше и въобще... каша. От никъде тръгна и никъде завърши. Добре поне, че имаше красива музика.

Хареса ми, беше добър, макар че това време ми е чуждо. Общо взето се радвам, че има и по-успешни български филми, колкото до актьорите... пристрастието ми ви е известно, така че няма какво да си говорим. :D


Казах ли ви колко обичам Уес Андерсън? Мисля, че да. Наистина обожавам стила му, начина, по който изгражда героите си и историите около тях. Бих искала да живея в неговия свят. Но както казах и преди, не можеш да опишеш филмите му, просто се влюбваш в тях. Или не се. Вие какво ще кажете?


Как да каже... не че точно цвилех от възторг, но пък толкова красиви сцени имаше, че му прощавам, задето ми доскучаваше на моменти. Ех, този балет, който винаги дава материал за тежки драми. Сериозно, сещате ли се за по-драматична професия? Нищо, де, докато е красиво и се получава, нямам нищо против.
(А и филмите за отдаване на изкуството до крайност винаги са ме привличали.)


Пълна скръб. Наистина. И не, съжалявам, но не харесвам Кристен. (Не, това не е, защото играе Бела в "Здрач", просто от преди това ми е неприятна.) Имаше ужасно празен поглед в повечето от сцените, крайно неприятно е за гледане. Пфу. Дори не ми се говори за него. Като цяло, ако не беше Чарлийз и безценната компания, която имах, едва ли щях да го изтрая докрай.


Мисля, че с това (като изключим най-новия) окончателно изчерпах филмографията на Тим Бъртън. Страхотен, налудничав, цветен и с чудесни лафове. Пол Рубенс е такъв образ, че няма накъде. <3


Не знам, не ми хареса толкова, колкото ми се искаше. Приятен е, носи си своята духовитост, но... не можех да мисля за нея като за Джейн, просто не успях. Може би заради това клоня по-скоро към отрицателната оценка, иначе не е лош. Фани е безкрайно дразнеща и ми идеше да й зашлевя два шамара почти всеки път, когато се появеше, но я преживях. За феновете на Том Хидълстоун - има малка роля, колкото да си изплакнете очите. :D


Всъщност го бях започвала преди време, но така или иначе не гледах повече от 30 минути. Във всеки случай разбрах защо тогава не ми беше харесал. Филмът е мрачен, нетипичен и със сигурност по-дълбок, отколкото изглежда на пръв поглед. Сега разбрах, че комиксът е начинът, по който момчетата виждат себе си в света и че до края на филма разбират къде наистина стоят в него. Тим е страхотен герои, мисля, че бе къде-къде по-интересен от другите и до последно се надявах на по-добър край за него.
Чудесен филм за израстването, но не и такъв, който бихте гледали, когато ви хрумне. Въпреки че когато го гледах, не подходих с конкретно очакване, затова може и да е по-добре да го гледате без предварителна настройка. Не знам, вие си преценете. Но не очаквайте розички и песни.
(Имам нужда да прочета книгата.)



Има ли фенове на The Breakfast Club тук? Защото ако има и случайно не знае - в този филм участват почти всички герои от първия. Както и да е, хареса ми. Като цяло желанието ми това да беше сериал, за да опозная героите по-добре, говори достатъчно. И може би щеше да е добре да е сериал, защото някои неща имаха потенциал за развитие и задълбочаване, което не може да стане за толкова кратко време.
Няколко много красиви сцени (Деми Мур в стаята с развяващите се завеси <3) си струва да се отбележат, а Кевин като персонаж ми е един от любимите въобще. (И да, много заобичах Андрю, заради него).
А Роб Лоу на моменти толкова прилича на Иън Сомърхолдър, че не е истина просто. о.О


Много интересен филм, носи едно такова особено, собствено чувство, което го отличава от другите. Не знам какво да ви кажа за него - има смях, има болка, но всичко е представено много реалистично, че дори и подбора на актьорите е необичаен, спрямо повечето филми, които се правят днес. Съветвам ви да му дадете шанс. ;)
(Все още не мога да свикна с мисълта, че Ричард го е режисирам. Искам да кажа... та той е Морис Мос от The IT Crowd, за Бога! )
Please may Oliver be excused from class. His tiny heart is broken. <3


Малко ми е гузно, че му давам отрицателна оценка, но пък нямаше да е честно и да е положителна. Окей, приятен е за гледане, но и много наивен като всички подобни филми. Не знам, цялото това разделение на бедни-богати ми стоеше много нагласено и ама разбира се, че той ще е различен. Но бих го гледала отново заради Андрю, а и образа на Дъки е сладък. (:


Знаете ли колко много, много, много обичам Сам Рокуел? И никак не харесвам Миша Бартън, но тук тя е много малка и общо взето трудно я свързваш с "Кварталът на богатите", а и се представя наистина добре. За разлика от горния филм, тук социалното разделение си стоеше на мястото и допълнено от възрастовата разлика между Девън и Трент допълнително усилваше конфликта. Харесах темата за приятелството, въпреки всичко, за разликата в реалността на децата и възрастните и деформираното мислене на вторите. Впрочем имаше нещо нередно във финала или по-скоро в това, което доведе до него, но не мога да реша точно какво. Няма значение, де, филмът въпреки всичко е много силен и красив и определено ми стана един от любимите.


Останах изключително изненадана и очарована от филма. Знаех, че ще е добър, но не предполагаш, че ще е толкова добър. Идеален във всяка една секунда, много красиво заснет, а имаше моменти, в които направо настръхвах. (Като онзи, в който Нел убива съпруга й на задната седалка, а камерата дава лицето на Филис. Безценен. Емоцията на лицето на Барбара Стануик те хваща за гърлото.) Освен това, не мога да се сетя за по-перфектен завършек. Препоръчвам.


Отново - филмът не е лош, но не е и някакъв шедьовър и едва ли ще го помня дълго. Втората половина беше по-добра от първата, а това, което най-много ми хареса, бе Джийн Артър и нейната героиня. Страхотна. <3
От друга страна, това ми беше първият филм на Капра, така че се радвам, че го изгледах, макар и да не останах кой знае колко очарована. Все пак ми предстои най-важния му филм - "Това се случи една нощ", - така че ще видим след него какво ще мисля.

Nowhere boy е просто прекалено добър, за да не го гледаш поне няколко пъти. Просто... perfection everywhere.

The Dark Knight Rises. мина час от прожекцията и още не ме е отпуснало.
Явно само мистър Нолън може да ме накара да обичам най-омразният си супергерой. I am not even sorry.

Spoiler:

Ще започна с лошото към доброто. Така...

The Avengers.
Очевидно не е моят филм. Ама хич. Предполагам, че не е лош, предполагам, че постига целта си да забавлява, щом толкова много хора го харесват, но не е моят тип, та... да, ами като цяло ми беше скучноват, при все цялото действие и така нататък. Винаги е приятно да гледаш Робърт и Том, де. Макар че първият специално не е нещо кой знае какво тук. Искам да кажа... той играе себе си, само че в костюм. Duh. Така де, като оставим настрана Тони Старк и Шерлок, искам да видя нещо от стария Робърт, моля, защото ангажиментите му в последните (и близките бъдещи) няколко години ме притесняват сериозно.
Да, както и да е. Харесах иначе появата на Гуинет, нищо, че беше за малко. Аз така съм програмирана, че я харесвам повече от Скарлет, въпреки че втората е много по-яка с червена коса.
Крис 1 и 2 никак не ги харесвам, ама никак. Марк радва, май ми беше най-симпатичен герой от всички? Знам ли.
Та така за филма. Целия го изгледах, поне да знам за какво става въпрос, но надали ще повторя. (:

An Ideal Husband.
Ugh, диалогът е толкова прекрасно перфектен през цялото време, че няма как да не ми хареса. Да не говорим, че е събрал такива прекрасни дами като Кейт, Джулиан и Мини, толкова ги харесвам всичките. И винаги е приятно да видиш Рупърт Евърет в ролята на английски джентълмен. Не, има някаква грешка в изречението. Както винаги, е приятно да видиш Рупърт Евърет в ролята на английски джентълмен, ама пък толкова му отива.
Сега. Не минава "Колко е важно да бъдеш сериозен" по любимост, но може би е на второ място. Или ще трябва да (пре-)изгледам и "A good woman", за да кажа. Ама това по-късно.